» Характеристика » Произход » Писменост » Развитие » Цифрова система » Азбука и шрифтове » Още по темата



    


       
                


  Начало > Арменският език > Развитие

Развитие на Арменският Език и Писменост

      Арменската писменост съществува вече повече от 1600 години. През този дълъг период, тя е претърпяла съвсем малки промени, които не са изменили идейния облик и смисъла, завещани ни от Св. Месроб Мащоц.
В златният V в. на арменската писменост и литература се написват много книги свързани с историята на Армения. От авторите през този период се открояват следните имена: Мовсес Хоренаци, Агатанкехос, Йегхише, Гхазар Парбеци и др. През 425 г. за първи път се превежда Библията (”Աստուածաշունչ”- [асдвадзашунч]- „Библия”, от ”Աստուած”- [асдвадз]- „Господ” и ”շունչ”– [шунч]- „дъх, дихание”) на класическият арменски език, Крапар "Գրաբար" - [кърапар]. Арменският граматик Давид за първи път през V в. оспорва граматическите основи на Дионисий Тракийски и развива собствени теории по език, граматика и етимология.
    През 735 г. Степанос Сюнеци (първият арменски лингвист) изследва арменската фонетика и произношение. Той разработва принципите и правилата за точното артикулиране на отделните звуци и срички и прави първата класификация на арменските гласни и дифтонги.
      През X в. град Ани (столица на Армения при царството на Багратидите, днешна област Карс, Турция) се превръща в духовен и интелектуален център на Арменското царство. В творбата си „Определение на граматиката”, Крикор Пахлавуни развива граматическото изкуство сравнявайки арменският с други езици.
      В периода XI-XIV в. центърът на арменската култура и духовност се премества в Киликийското арменско царство (наричано още Малка Армения, област обхващаща североизточното крайбрежие на Средиземно Море, днешна Турция). В този период Класическият арменски език (Крапар) се отдалечава от говоримата реч и все по-малко се употребява от народа. Масово започва да се говори и пише на така нареченият Средноармески или Народен език (предшественик на съвременният арменски език). В опит да се модернизира арменският език и да се подобри превода на чуждоезични звуци, към Месробовата азбука се добавят и две нови букви (”Օ”– [о] и ”Ֆ”– [фе]), така буквите в арменската азбука стават 38. Създава се и нов клон на граматиката, наречен „Изкуството на писане” и е направена първата правописна реформа. Сред творците на това време се открояват Аристакес Крич („Изкуството на писане”), Вартан Аревелци („Части на речта”), Ховханес Йерзнгаци и др.
     През 1375 г. Киликийското арменско царство пада, не издържа на набезите на различни племена (мамелюци, монголи, татари и тюрки). Започва ерата на неспирното разрушаване и унищожаване на манастири, духовни и културни центрове и паметници. Започва и „разпиляването” на арменското население.
      Армения е разделяна в продължение на векове между турци, перси и руси. Арменците преживяват ужасен период, в който съхраняването на духовността и културата е много трудно. Създават се арменски езикови и духовни средища в различни точки на света (Италия, Русия, Грузия, Индия, Египет и др.) Създадени са печатници в много европейски градове: Венеция (през 1512 г. е издадена първата арменска книга "Ուրբաթագիրք" - [урпатакирк] – „Петъчна книга”), Амстердам (в 1666 г. е отпечатана първата Библия на арменски език) и др.; Първият арменски вестник „Азтарар” е публикуван през 1794 г. в Мадрас (днешен Ченай, Индия); През 1717 г. във Венеция се основава училището на Мъхитаристите, чиято заявена мисия била „Духовното просвещение на арменската нация”. Това училище функционира и в наши дни. Откриват се и други учебни заведения, от които най-известни са Лазаревата академия в Москва (основана в 1815 г.); духовната семинария „Нерсисян” в Тбилиси (основана от католикос Нерсес V в 1824 г.); колежа Самуел Мурад в Париж (основан в 1837 г.) и др.
     През XIX в. Арменската територия се оказва разделена между корено различни в духовен и културен аспект империи. Две трети от територията попаднала в рамките на Османската империя, а останалата била разделена между Руската империя и Персия. Така арменците разделени заживяват и страдат в крайно различни общности. Постепенно се оформили два отделни арменски духовни центъра Контантинопол (днешен Истанбул, Турция) и Тифлис (днешен Тбилиси, Грузия). Европейското културно влияние в двата духовно-културни центъра дава отражение и на арменците населени там. Появява се нуждата от обогатяване на живият общонароден език "Աշխարհաբար" - [ашкхархапар] (общо наименование на съвременният арменски език, в превод „светски език”) до ниво на модерен литературен език. Съществуващите множество диалекти се обединяват в два основни: Западен – „гъ” (с център Константинопол, обединяващ диалектите от различни арменски земи) и Източен – „ум” (с център Тифлис, обединен около диалекта от Араратското плато). Започва мощно развитие и на двете езикови норми. Въпреки колониалната среда, в която битуват, арменците започват да издават вестници и създават редица училища. Литературното творчество се разраства и окончателно утвърждава съществуването на съвременните езикови норми.
     Западноарменският литературен вариант на езика се отличава от източноарменския вариант по различните звукови стойности на някой съгласни от арменската азбука, с разлики в склоненията, местоименията, членообразуването, речниковия състав и др. Въпреки разликите, арменците говорещи различните варианти лесно се разбират и свободно комуникират по между си.





    На 28 Май 1918 г. се образува Първата Арменска Република. Тя се оказва твърде слаба за да устои на външният военен и политически натиск на турците от една страна и болшевиките от друга. Така независимата Арменска Държава губи територии и самоуправление и през 1922 г. малка част от арменските земи влизат в състава на Съветският Съюз, а по-голямата изконна част от арменските земи остава в рамките на турската република. Отново арменците се оказват разделени. Арменската Диаспора (създала се основно след Арменският Геноцид от 1915 г.) съхранява западноарменската езикова норма. Въпреки тоталитарният режим, възпрепятстващ интелектуалният растеж и развитие, арменците останали под комунистически терор съхраняват източноарменската езикова норма.

    През 1991 г. Армения обявява независимост и излиза от състава на СССР. В наши дни източноарменската езикова норма е официален език в Република Армения и в Република Арцах (Планински Карабах).