| |
Начало > Арменският език > Произход
Произход на Арменският Език
Предполага се, че около 4000 г.пр.н.е. е започнало разделянето на индо-европейският език на отделни езикови клонове. Племената, принадлежали към индо-европейските езици и култура, произхождат от една прародина, която все още не е ясно къде се е намирала. Освен централно-европейската теория за произхода на индо-европейската култура, съществува и теория, в която Арменското плато е поставено като епицентър на индо-европейската езиковата вълна. Арменското плато (в древността наричано Велики Хайк) е област в централната част, на която се простира планината Арарат (Масис) и включва в себе си днешна Източна Турция и територия обкръжаваща езерата Ван (днешна Турция), Севан (днешна Армения) и Урмия (днешен Иран).
От около IV-III хил.пр.н.е. датират първите бегли сведения за присъствието на племена и племенни съюзи с обща материална култура върху географската територия на Арменското плато. Сведенията за периода от II-то хил.пр.н.е. са по-богати благодарение на откритите клинописни паметници. Приема се, че през XII в.пр.н.е. е започнало сливането на пра-арменските племена и племенни съюзи, което е довело до създаването на отделна идентичност и култура (сходна с индо-европейската), разграничаваща се от другите групи населявали по това време Мала Азия и Месопотамия. Така се е поставило началото на формирането на арменския език, народ и цивилизация.
Хурите са били главна част от пра-арменските племена. Населявали са южната част на Арменското плато. През XVI в.пр.н.е. хурите създали държавата Митани, която просъществувала до XIV в.пр.н.е. Имали са богата материална и духовна култура. На основата на акадския (вавилоно-асирийския) клинопис са разработили своя собствена писменост.
Земите около езерото Ван и на изток до езерото Урмия са били населени от урартийските племена. През XIII в.пр.н.е. върху тази територия е съществувал племенният съюз Уратри. По-късно този племенен съюз се разпада и на неговата територия възниква нов обхващащ повече племена и територия, мощен племенен съюз наречен Наири (приема се за първообраза на арменският народ), в превод „Страната на реките”.
Централните и източните райони на Мала Азия са били притегателен център за индо-европейски племена (хети, лувийци, трако-фригийци). Те постепенно заграбвали територията на местните племена (хати и протехати) и създали държавата на Хетите (съществувала в периода XVII – XII в.пр.н.е.). Те също имали богата култура основаваща се на акадското клинописно писмо.
Североизточно от Хетите е съществувал племенният съюз Хайаси–Ази (последните сведения за тях датират от XIII в.пр.н.е.). Предполага се, че са говорили хето-лувийски индо-европейски език.
Други пра-арменски племена били лувийците, използвали йероглифската писменост (тъй наречените „хетски йероглифски надписи”).
В началото на XI в.пр.н.е. в югозападните земи на Арменското плато, в съседство на Хурите се настаняват големи групи индо-европейски арменоезични племена (според гръцки антични източници – армени, според асирийски източници - мушку, уруме или араме).
Има различни хипотези за това как арменският език се е зародил и еволюирал на Арменското плато. Едната от тях се базира на гръцки историци според, които племената потомци на Язон и Аргонавтите предават езика си на местните племена населявали Арменското плато. Арменоезичните племена си служели с пра-арменски език, който принадлежал към специален, обособен клон на индо-европейското езиково семейство, към който според много учени принадлежат и тракийският и фригийският език. Друга хипотеза разказва за пра-арменски език, който е възникнал от сливането на няколко местни езика (хетски, хуритски, урартийски, лувийски, акадски и шумерски).
.jpg "Ураратски клинописен надпис за основаването на град Еребуни (днешен Ереван), преди близо 28 века. Подобни оцелели надписи са намерени и на стръмни скали до езеро Ван.") Около XI в.пр.н.е. на Арменското плато се появило могъщото и развито Урартско царство („Урарту” от асирийски „Арарат”, наследило племенният съюз Наири), което просъществувало до VI в.пр.н.е. В продължение на два века то подчинило с военна сила повечето племена намиращи се на Арменското плато и през IX-VIII в.пр.н.е. достигнало своя най-голям разцвет. Урартският език се различавал от арменския, бил е говорим език единствено в Урартското царство като граматически и лексикално е сходен с хуритският език. Урартците започнали да използват клинообразното писмо за записване и съхраняване на информация. Те използвали клинопис взаимстван от акадския. За първи път използването на параграфи за разделяне на текста се появява в Урартските артифакти.
 До VII в.пр.н.е. местните езикови компоненти лувийски, урартски, хуритски, хетски и трако-фригийски се сливат за да образуват основата на Арменският език. Отслабване и рухването на Урарту се дължи на разрастването на арменоезичните племена в югоизточният регион на Арменското плато и като резултат през VI в.пр.н.е. на Арменското плато се появява Арменско Царство. Доказателство за това ,че Арменското Царство наследява Урартското е известният Бехистунски напис от 522-520 г.пр.н.е. В този надпис се използват три езика за да се опише дейността на цар Дарий I (цар на персийската Ахменидска държава) срещу въстаническото движение от страна на Армения и други държави от Ахменидското Царство. На персийски и еламски Армения е спомената под името „Армина”, а арменците – „армини”. На третият език акадско-вавилонски по традиция Армения е наречена Урарту, и съответно арменците – урартийци.
.jpg "Гръцки надпис на арменският Цар Дъртад I, I в.н.е., Гарни, Армения") Около VII в.пр.н.е. наричащите себе си „Хай” (предполага се от племето Хайас или от легендата за праотеца Хайк, спечелил свободата на народа си и нарекъл територията си Хайастан) и наричани от другите „Арменци” (от племето Армени или от легендарният цар Арам, внук на Хайк) престанали да използват клиновидното писмо. То било заменено от по-функционални азбуки, предимно aрамейската азбука, която имала собствени писмени знаци.
.jpg "Aрамейски надпис на арменския цар Ардашес I, II в.пр.н.е.") Археологически находки показват, че арменците преди да сътворят своя собствена писменост, в зависимост от геополитическите обстоятелства, са използвали различни букви като средство за комуникиране: арамейски, гръцки, сирийски или персийски. Няма много оцелели доказателства за доминиране на една азбука или писменост. Това е продължило близо дванадесет века (VII в.пр.н.е – V в.н.е). Съществува предание, в което се споменава за стара писмена система или т.н. „Даниловска писменост” (на името на сирийския епископ Данил, у когото е намерена древната арменска писменост), която съдържала знаци за писмено изразяване на арменският език. За „Даниловската писменост” се знае твърде малко. Тя била изкуствено създадена, съдържала 22 букви (по други източници 24 или 29 букви), копирала чужди езици и не могла да задоволи богатия на звуци арменски език. Така „Даниловската писменост” не намерила приложение и останала да служи само на тесен кръг арменски жреци.
При царуването на Дъртад III през 301г. Армения първа обявява Християнството като официална държавна религия. Арменската Църквата обявява старата писмена система за неподходяща за религиозна дейност. Бил е направен опит да се използват гръцкият и сирийският като официални езици на Арменската Църква, но тъй като това е застрашавало независимостта й, предложението е било отхвърлено. Освен това, двата езика са били неразбираеми за обикновените хора, което създало трудности в разпространението на Христовата вяра. Царската администрация също е използвала чуждите езици. Угрозата от силно гръцко влияние водеща до размиване на арменската идентичност, породила необходимостта от създаване на писменост на арменският език.
В края на IVв. Св. Месроб Мащоц получава пълна подкрепа на идеята си за създаване на арменска писменост, от тогавашните Цар Врамшабух и Католикос Сахак Партев. Така Народ, Духовенство и Държава обединяват усилията си около святото дело и през 405 г., Св. Месроб Мащоц успява да създаде арменската азбука.
|
|
.png){kind=small}
.png "Подкрепете Арцах! Подкрепете Армения!")
.jpg "Сред развалините")
.png "Начало"){kind=small}
