|
| |
Начало > Арменският език > Характеристика
Кратка характеристика на Арменският Език
Арменският (на арменски ”Հայերէն” [хайерен]) е един от най-древните езици в света и съставлява самостоятелен клон от групата на индо-европейските езици. По неофициални данни арменският език в наши дни се говори от близо 9 млн. души на планетата в близо 30 държави.
Арменската писменост има следните основни характеристики:
- Писменост: буквена. Съдържа 38 букви и една лигатура (две букви се сливат в един символ) „և” (функционира само като малка буква, в началото на думата [йев], в средата [ев]) ;
- Посока на писане: от ляво на дясно в хоризонтален ред;
- На всяка буква съответства една фонема и на всяка фонема една буква (с изключение на гласната „ու”- [у], която графично е представена от две букви);
- Някои букви се произнасят различно в зависимост от позицията им в думата;
В наши дни се използват три форми на арменският език, и това са:
- Класически арменски език, Крапар ("Գրաբար" [кърапар], в превод „писмен”) – в наши дни се използва от Арменската Църква в богослужения, от историци и изследователи.
- Западноарменска книжовна норма – използва се главно от арменските общности в следните държави и региони: Египет, Ливан, Сирия, Турция, Европа (България, Гърция, Франция и др.), Северна и Южна Америка и др.
- Източноарменска книжовна норма – официален език в Република Армения и Република Арцах (Планински Карабах). Също така се използва и от арменците живеещи в държавите от пост-съветското пространство и Иран.
|
|
|
.png){kind=small}
.png "Подкрепете Арцах! Подкрепете Армения!")
.jpg "Сред развалините")
.png "Начало"){kind=small}
