» Характеристика » Произход » Писменост » Развитие » Цифрова система » Азбука и шрифтове » Още по темата


     

    


       
                


  Начало > Арменският език > Писменост

Създаване на Арменската Писменост

 
     Историята за създаването на арменската писменост е достигнала до нас благодарение на два литературно-исторически извора. Първият е „Житието на Мащоц” (приема се за първото литературно съчинение на книжовен арменски език) написано през 443 г. от Корюн (един от учениците на Месроб Мащоц) и вторият е „История на Армения” написана в 482 г. от Мовсес Хоренаци.
      От тях ние знаем, че Месроб Мащоц е роден около 360 г. в село Хацекац, провинция Тарон (днешен Муш, Турция), в знатен род. Чудесно владеел гръцки и бил на служба в царския двор на Цар Хосров IV, където усъвършенства асирийския и персийски език. Бил е и на военна служба. След това Мащоц приема духовен сан и заедно с учениците си се оттегля в провинция Гохтан (днешен Нахичеван, Азербайджан) с проповедническа мисия. Тук той се сблъскал с все още силното езическото влияние сред народа. Повежда борба срещу учението на жреците, и покръства населението. В този период у Месроб Мащоц узрява идеята за създаване на арменска писменост.
     След завръщането си в столицата Вахаршабат (днешен Ечмиадзин, Армения), той споделя своето убеждение с Католикос Сахак Партев („Католикос” – Патриарх на всички арменци), в чийто лице намира ревностен съмишленик на идеята за арменската писменост. Привърженик на тази идея става и Цар Врамшабух (наследник на Хосров IV). Така Месроб Мащоц получава безпределна подкрепа от всички арменски среди за започване на святото дело. В началото Мащоц се насочва към древната арменска писменост „Даниловското писмо” и се опитва да я приложи към арменския език, но без резултат. Станало ясно, че създаването на нова по-съвършена азбука продиктувана от живия арменски език е неизбежно и наложително. Така Мащоц с група ученици заминава за Сирия с цел да работи в тогавашните големи древни културни центрове (градовете Едеса, Амид и Самосат) и там да създаде арменските писмени знаци. Разделил учениците си на две групи, едните изучавали гръцка писменост в град Самосат (днешен Самсат, Турция), а другите асирийска писменост в град Едеса (днешен Санлиурфа, Турция). Самият Мащоц се трудил сам. Той изучавал азбуки на различни народи и граматика. Запознал се с трудът на прочутия гръцки граматик Дионисий Тракийски, „Граматическо Изкуство” (най-старта гръцка граматика, от II в.пр.н.е.), който послужил за основа на арменската граматика. В град Едеса около 399 г. Мащоц успял да състави арменската азбука състояща се от 36 уникални букви. Той създава писменост напълно съответстваща на фонетичната система на живият арменски език от това време. Остава да се изработят буквените знаци. Мащоц има идеята да измисли самобитен образ на арменските букви, който да не наподобява другите азбуки. Идеята е реализирана в пълна степен. Мащоц дава и названия на всяка буква (айп, пен, ким ...), и като завършек поверява на гръцкият калиграф Хрофанос от град Самосат, окончателно да изпише всички букви от арменската азбука в техния пълен блясък. Първите опити с новата арменска писменост Мащоц прави заедно със своите ученици Ховнан Екехецаци и Ховсеп Паханци, превеждайки откъс от Библията, Притчи Соломонови: „Да се познае мъдрост и наставление, да се разберат изреченията на разума!”. Така в 405 г. арменската азбука е изцяло готова и Месроб Мащоц от град Самосат се завръща в столицата Вахаршабат, където е посрещнат с почести. Въодушевление залива арменския народ, емоцията прераства в национално веселие, което продължило дни наред. Месробовите арменски букви, се използват и до ден днешен без съществени изменения. Това е доказателство за гениалността на творението на Месроб Мащоц.
    Разкриват се училища и се започва тежка работа по разпространението на арменската писменост. Слага се началото на Златната епоха на арменският език и култура. Месроб Мащоц почива през 440 г. През същата година умира и Католикос Сахак Партев. По-късно и двамата велики синове на Армения са канонизирани от Арменската Църква за светци.