Такова е светлото послание на тази книга с дъх на слънце, на праскови и планинска река. С дъх на горчилка и раздяла, на страх и кръвопролития. Семейна сага за няколко поколения от един голям род наподобява пъстър арменски килим, машина на времето, която ни прехвърля в различни епохи, тя е като мост с разядени от стихиите перила, по който понякога тичаш стремглаво назад към утрините, когато си се будил от вика на петела, а не от часовника, а друг път вървиш замислено и реката на Времето отнася скърбите на настоящето, връща радостите на миналото, вдъхва сили за идното.